Доброто ражда добро

 Обръщам се към белия лист, а и към теб, читателю, за да изразя мисълта си. Колкото повече време минава, толкова повече стават мислите в главата ми. Гледам света, гледам хората, виждам проблемите на обществото и ми става тъжно. Мислите се прокрадват и като жадно дете за внимание, не ме оставят намира .. 

 И аз, като всеки друг, се опитвам да игнорирам негативните мисли и онази част от реалността, която е мрачна. Но с течение на времето точно тази част се блъска все повече и повече и се опитва да си проправи път. Път към съзнанието ми. Защото е очевидна. Да не я виждам е равно на слепота. Но аз я виждам ясно и често ме кара да се натъжавам. После съществото ми се опитва да направи грозното красиво, но не успява. Иска да промени нещата и колкото и да се опитвам всячески да го убедя, че няма да се случи промяна, то не се отказва. Някои биха го нарекли надежда.   

За какво грозно говоря. За хората. Много хора вече са грозни. И не, не говоря за външния вид. Често се чудя каква може да е причината ние, хората, все повече да губим душевност, но няма да изпадам в обяснения и разсъждения за изтъкване на причините, защото в този контекст те не са нужни. Само ще отбележа, че за мен грозотата е равна на липса на душевност, за да не бъда грешно разбрана. Колкото повече прекарвам време в големия град, толкова повече виждам тази липса, усещам я, тя е контрастна, няма начин да не я забележиш. Понякога се чудя кой ли е виновен? Човекът все пак е човек. Дали той е истински виновен? Каква е вероятността в среда на егоизъм и ти да станеш егоист? Как би оцеляла в група от бездушни хора една емпатична и добра душа? Колко време би била силна, преди да се предаде пред могъщото влияние на бездушието? Точно за това задавам въпросът – кой всъщност е виновен и изобщо има ли виновни? Завъртаме се в кръг от егоизъм –> защита – > егоизъм. Вероятно от тази логика егоизмът поражда егоизъм. Тук ми идва мисълта, че единственият начин да се засече и унищожи този порочен кръг е да се снижи егоизмът.

 А кое е това, което би могло да унищожи този порочен кръг? Доброто е това, което би могло да спаси света от бездушие. Четейки това, сигурно си казваш, че в този свят няма как да оцелееш, ако си добър. Аз пък бих ти казала и смело бих поспорила, че единственото нещо, което би спасило света е именно доброто.Защото както егоизмът ражда егоизъм, така и доброто поражда добро. И какво ни пречи да има добро? Светът? Кой е светът? Светът го изграждаме ние и просто трябва да заменим градивните елементи на кръгът, в който днес живеем.

„Ако направиш добро, то ще бъде забравено на следващия ден. Прави добро въпреки това!“

Майка Тереза