„Живее ми се. Живее ми се толкова, че да усетя теб и
слънцето с всяка частица от душата ми, от сърцето ми, от дълбочината на всяка
клетка, всеки атом, всяка частица..“
Питаш ме как е тук
горе или пък там долу? Когато си на върха на чувствата си, когато чувстваш
толкова силно, сякаш душата ти ще се пръсне, къде си? На дъното или на върха?
Днес на дълбоката чувствителност й сложихме
етикет за слабост. Захвърлихме я, смачкахме я и й казахме да си ходи. Решихме
да правим роботи, а сякаш самите нас превърнахме в такива. Пишещи, стоящи отвъд
екрана, крещящи отвътре че ни се живее. Но къде ни се живее? В телефона? Там
има ли чувствителност? Къде живеем? И дали изобщо живеем?
Да чувстваш дълбоко,
означава да живееш от най-дълбинната точка на душата, там където и най-великият
учен не може да каже какво има. Чувствата са нещо свято, нещо, което и да
искаш, не можеш дори и минимално да опишеш с клавиатурата. В момента се опитвам
и усещам как сякаш онова нещо, наречено чувство жалко се блъска по
стените на душата ми и се опитва да се материализира с думи. Но не може,
материалното е за ръцете, а най-ценното за душата.
Човечеството с всяко десетилетие, чрез научни изследвания,
достига до нови и все по-нови доказателства за света, съществуването ни и
заобикалящата ни среда. Измислиха се всякакви устройства, за да си улесним ежедневието. Вече търсим начин да се
преместим на друга планета. Живеем във
време, в което можем да си позволим всичко. С един бутон вече имаме кухня,
хладилник, храна.. И кошче, където захвърлихме душевността. Смачкана и
нежелана.
А най-великият от всички велики учени някога е казал : „Само
любовта може да запази човечеството от самоунищожение“
И недей да ме питаш, защото знам, че и ти
знаеш как е там горе, в най-дълбоката точка на душата ти.
Коментари
Публикуване на коментар