Чо-вечност

Питал ли си се някога дали вечно ще е така? Дали винаги ще е толкова тежко? 

Страданието е нещо нежелано от нас, земните. Всички искаме да бъдем щастливи, да се смеем, да сме силни, все да успяваме и все да сме първи. Гледаме предавания и клипчета за пътят към успеха и се стремим и се борим да изтръгнем всяка частица от нас, която наподобява уязвимост. Питаме се: „Как тези по телевизията са така уверени“?; „Как са станали смели, как са иновативни и толкова продуктивни?“  „Каква е формулата за техния успех?“

Купуваме книги, които ни учат да бъдем силни, всеки наоколо крещи да не плачем, да не показваме слабостта си, да не се поддаваме на онзи глас, който  като  малко дете ни шепне, че нещо не е наред. Но някога замислял ли си се, че точно това дете в теб иска да ти каже нещо?

 И така, купил поредната книга, не усещаш как се невротизираш. Влизаш в едно състояние, което те тласка към това да отричаш слабостта си, да потискаш лошите чувства и да се стремиш със сетни сили да покажеш колко си силен. Всеки отстрани те гледа и ти казва, че изглеждаш страхотно и че сякаш нищо не може да ти се опре. В този момент егото ти е напълно задоволено, ти си спокоен, че не изглеждаш слаб и целта ти е изпълнена. Привидно успяваш да постигнеш така желаната цел - да изглеждаш желязен. Но до къде се стига така? Колко още можеш да бъдеш силен? И да бъдеш привидно силен, прави ли те наистина щастлив?

Природата е устроена така, че без добро, да няма зло и без тъмнина, да няма светлина. Нашият живот е съставен от контрасти. Представете си, че премахваме светлината. А сега си представете тъмнината. Можем ли да си представим тъмнина без светлина? Какво ще бъде доброто без злото и следователно злото без доброто? Така че, ще можем ли да се радваме ако не страдаме и ще бъдем ли силни, ако нямаме слабост?

„Не критикът има значение, не човекът, който изтъква как силните се препъват или как онези, които вършат полезни дела, са могли да ги направят по-добре. Уважение заслужава човекът, който действително излиза на арената, чието лице е белязано от прах, пот и кръв, който се стреми към целта, който греши и отново и отново не улучва целта, защото няма усилие без грешки и недостатъци; който знае какво е да си безкористен и се посвещава на кауза, която си заслужава; който в най-добрия случай достига високите постижения на триумфа, а в най-лошия случай, ако не успее, а много му се иска, знае, че мястото му никога няма да бъде сред боязливите и студени душици, които не познават нито победата, нито поражението.”  

Теодор Рузвелт

 Да бъдеш силен, не означава да заличиш слабостта си. Да бъдеш силен, означава да прегърнеш човешките недостатъци в теб, да приемеш слабостта си, която те прави човек и да намериш куражът да се изправиш пред света. Защото без страдание, няма радост и без слабост, няма сила..

Все още ли се питаш как онези по телевизията са толкова уверени, толкова силни, толкова смели?