Коя съм аз..

 Коя съм аз? Въпрос, отекващ гръмогласно в съзнанието ми.. Коя съм всъщност аз, а кой си ти? Ако не се замисли, човек ще си каже, че е лесно да се отговори на този въпрос. Но сякаш във времето, в което живеем, намирането на такъв отговор става все по-труден.
Често липсата на отговорa поражда ужас в съзнанието ни. "Как така няма да знам кой съм?" Нима липсата му означава липса на идентичност и ако липсва идентичност, тогава какво? Не отговаряш на нормите и стандартите на този велик авторитет, тази силна възпитателна система - facebook/instagram света.
 Живеем във време, което завърта един мощен кръг от изисквания на обществото, нужда от покриването на които заражда един Идеалистичен Аз-образ, който в повечето случаи е нереалистичен и това автоматично води до проявата на онова осякатяващо душата чувство, а именно себепрезрението, което като строг господар ти казва, че не ставаш. И следователно това себепрезрение само по себе си води до отричане на собствения Аз. И сега следва да се запитаме - Отричането не води ли до загуба? Спомняш ли си кой беше първият въпрос? Кой си ти?
 Как стигна до тук? И ти като мен, нали? "Дали ще отговоря правилно? Дали тази снимка, която качвам, е достатъчно красива? Дали косата ми е добре направена, зъбите ми достатъчно бели ли са? Чакай, чакай, това моите зъби ли са?" Въпроси, които могат да стигнат до безкраен брой и които, както аз, така и хората от моето поколение често си задаваме. Въпроси, които бавно, но сигурно отдалечават човешката личност от своя здравословен и сигурен център. Пътят е толкова кратък, че лентата назад ти се струва сякаш е изчезнала. Сякаш дори не знаеш как се стигна до тук. И от тук накъде?..

Ще се опитам да отговоря кратко на въпросът коя съм аз. Аз съм момиче, израснало в свят, пълен с жестоки  норми, най-вече свързани с външния вид и това как точно трябва да изглеждаш, какво да правиш и как да го правиш. Общо взето норми, които несъзнавано те тласкат към изгубване на твоята уникална същност. Време на тревожни състояния, депресии и потиснати настроения, които пречат на човекът да развие своя пълен потенциал, да допринесе за това да живеем в едно по-красиво, по-благородно общество. Или пък обратното - преживявания и психични особености, които ти напомнят да намериш отговорът на въпроса и да развиеш потенциала, който неистово напира от твоята душа. Човек, който знае какво е паник атака, какво е да те е страх от мрака на своите собствени мисли, какво е да си жертва на най-жестокия осъдителен глас, а именно твоя собствен и какво е да си раздиран от фундаменталния въпрос - Кой съм аз всъщност? Човек, който учи науката за човешката душа, за да си намери нужните отговори и да помогне на онези, които също ги търсят.
Казах, че ще се опиша кратко. Останалото оставям на теб,  читателю - огледало на моята собствена същност!