Онази длан...

Често се питам дали си струва. Отне ми дълго време да събера мисълта си. Дълго време в лутане, търсене на отговори, истини. Време, в което собственият Аз-образ бе неизвестен и това пораждаше ужасяващ страх в мен. Страх, който смазваше съществуването ми, караше ме всеки ден да умирам и след това отново да се раждам. Период на забрава, който някои хора често не разбираха. А на мен ми беше нужно това – разбиране. Чувството на обърканост е явление, което всеки човек през живота си поне веднъж изпитва. Някой от нас извличат полза, други се предават и се пускат в стадното съществуване. Но някои от нас, някак не успяват. Иска им се, всеки ден се молят да не чувстват, да не мислят, да не осъзнават. Сякаш това е във човешката природа - да се стремиш към лесното, към лекото, към раят. Но има ли рай, се питам аз? Раят на земята ли е или е в религиозните представи за живота след смъртта? Дали пък раят не е състояние на ума? Дали пък раят не е нечия ръка, нечия длан, която пуска топлина по твоята и мигновено стопля сърцето ти? Да не мислиш и да не чувстваш рай ли е всъщност. Често си задавам един въпрос, който за мнозина е краен – защо сме тук и защо живеем? Днешното общество често ни превръща в ходещи машини, които са програмирани така, че да желаят да консумират и по-малко да дават. Парите – основната движеща сила. Да, тази сила, която кара теб, мен и тях всеки ден да се събуждаме, да ходим на работа, да се трудим и в края на деня отново да затворим този вечен кръг. Питам се – за това ли сме тук и затова ли живеем? Това ли е дълбокият смисъл, чрез който днешното общество се обрича на трайно нещастие? Това ли е раят? Това ли пуска топлината, достигаща до твоето сърце?

Въпроси и още въпроси, които пускат електричество през невроните ми и оформят един невронен хаос. Хаос, каращ ме често да си задавам основният въпрос – дали си струва? Да, струва си. Струва си да намериш смисъл отвъд идеята за живот, създадена от консумиращото общество, в което живеем. Струва си да овладееш хаоса от въпроси и да създадеш една райска формула, чието решение може би се крие в другата длан, пускаща топлина до твоето сърце.